
Приложението ще е разделено също на категории за по лесно намиране на новините, като във сайта. Логото приложението е самото лого на сайта. Намирането става като напишете нещо свързано със БЛИНД, ключови думи например: БЛИНД,новини,newspaper,news.

Приложението ще е разделено също на категории за по лесно намиране на новините, като във сайта. Логото приложението е самото лого на сайта. Намирането става като напишете нещо свързано със БЛИНД, ключови думи например: БЛИНД,новини,newspaper,news.
Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.
Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православниятВеликден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.
Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.
По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.
По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.
В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).
Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.
На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.
В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.
Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.
Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него иПетдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

Море от хиляди мотори заля площад „Св. Александър Невски“ в София. Около 3 000 мотористи от столичните мотоклубове се събраха за откриването на мотосезона.
За 3-ти път старт даде столичният кмет Йорданка Фандъкова, която обаче този път дойде на мотор.
Оказа се, че служебният й шофьор – Евгени, е запален моторист и, тъй като с 4-те колела се справял много добре, кметицата склонила да се качи с него на мотора.
„Усещането е невероятно“, сподели Фандъкова. „Малко се страхувах, но вече не се страхувам“, подчерта тя. Кметът на столицата сподели, че за пръв път се качва на мотор. „Бих се качила и втори път“, категорична е обаче тя.
„Чувството е на свобода и волен дух“, доволна е кметицата.
Тя призова за взаимно уважение между шофьорите на автомобили и мотористите, а на мото любителите пожела успешен и безавариен мотосезон. „Призовавам шофьорите на автомобили да приемат мотористите като равноправни на пътя“, посочи Йорданка Фандъкова.
Тя зарадва мотористите и с една дълго чакана от тях новина. Кметицата предлага да отпадне забраната за движение на мотори по Цариградско шосе. Тази вест бе посрещната с радостни възгласи и бурни аплаузи.
Шефът на столичния КАТ – Богдан Милчев, пожела догодина на откриването на мотосезона всички, присъстващите днес тук, отново да са заедно. „Призовавам ви да спазвате правилата за движение по пътищата и всички закони в обществото“, подчерта той.
Мотористите пък си пожелаха здраве и сезон без инциденти, и най-вече вятър в косите.
Отец Константин от катедралния храм „Св. Александър Невски“ благослови началото на мотосезона, след което огромната „армия“ от мотори пое към района на резиденция „Бояна“, където е купонът за началото на сезона.

След тежката и студена зима, днес точно в 7.14 ч. у нас настъпи дългоочакваната астрономическата пролет. На 25-ти, март (неделя) в 3 часа през нощта, ще преместим и часовниците си с един час напред.
Точно в 07:14 часа настъпи астрономическата пролет!
Слънцето, при своето видимо движение по еклиптиката, пресече пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера премина в северната. Днес денят е равен на нощта.
Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропична година и се равнява на 365, 24219 денонощия.
Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата.
В метеорологията се използва различна конвенция – пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.
През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.
Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето.
По света е възприетата календарна система, основаваща се на т. нар. „Григориански календар“. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година – между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо.
Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.
Само няколко дни след посрещането на пролетта, в последната събота срещу неделя на март,
на 25-ти, в 3 часа през нощта, ще преместим и часовниците си с един час напред.
Източник bnews.bg
Охх, ето ме пак ![]()
Захванах се да си хостя едно сървърче на Minecraft та нямам време за друго. Личи си по блога
Сега ви пиша та, хем да си рекламирам сървъра хем да ме видите че съм тук
Сайт: www.amazingcraft.info
Вътре си им IP и всичко за сървърчето
Надявам се да им хареса на тези които са решили да го посетят.
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март„. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни сМартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито жени са връзвали мартеници за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния,Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .
Свети Валентин е католически празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя.
Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце. През 80-те диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Св. Валентин. С разпространението на Интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща.
На този ден много хора се поздравяват с пожеланието „Честит Свети Валентин“, като това може да бъде казано от мъж на жена, но много рядко от мъж на мъж.
